Лондонска фондова борса

   Лондонската фондова борса е третата по големина борса в света след Нюйорската и Токийската. До Първата световна война тя е най-голямата, но след военния икономически подем на САЩ е изместена от фондовата борса в Ню Йорк, а след Втората световна война е изместена и от Токийската фондова борса.

   Годината на създаване на първата борса е спорна - някои източници сочат 1554 г, а други 1760 г. Търговията е била смесена - предлагали са се както стоки, така и полици. Търговията с ценни книжа датира от седемнадесети век, но първоначалната търговия е била неорганизирана и трудно би могло да се говори за "борса". Сделките са се сключвали предимно в кафенета преди да се премести в сградата на Английската банка. Лондонската фондова борса, като организиран пазар на ценни книжа, е създадена през 1773 г. (други източници сочат 1802 г).

   От 1973 г. единствен борсов център се утвърждава Лондон. В резултат на въведените през 1979 г. по-либерални изисквания към предлаганите ценни книжа и техните емитенти, Лондонската фондова борса заема първо място в света по брой и оборот на чуждестранни ценни книжа. През 1986 г. се осъществява т. нар. "голям удар", а именно реформа, с която се премахна фиксираната комисионна на брокерите. Това довежда до отпадането на разликата между брокери и "джобери". Премахната е и забраната за членуване на чуждестранни лица в борсата. Въведена е и автоматична система за котиране, което дава възможност на голяма част от сделките да се сключват по електронен път. Членове на Лондонската фондова борса са 5255 лица, които реализират до 100 000 операции дневно. Оборотът на борсата обхваща 1/10 от търговията на ценни книжа в световен мащаб. В списъка на борсата са включени 730 вида ценни книжа с обща пазарна стойност около 3 трилиона лири. Ценните книжа са организирани в 12 категории.

   Ръководството на борсата се осъществява от Борд на директорите (до 1991 г. Борсов съвет) и Общо събрание на членовете.